01.12.2015
Биовиното е абсолютен хит в САЩ, заяви представителят за България на Concours Mondial de Bruxelles
Какви са предизвикателствата пред експорта на българско вино и кои са перспективните пазари за българските производители – това коментира в интервю за Investor.bg Меглена Михова, представителят за България на Concours Mondial de Bruxelles
- Скоро представихте пред българските винопроизводители предстоящия конкурс за вино - Concours Mondial de Bruxelles, който ще се проведе в Пловдив през 2016 г.. С какво този конкурс се отличава от други подобни събития?
- Този конкурс е по-различен заради експертизата и контрола по отношение на отличените продукти. Той събира 320 експерти от над 50 страни.
Дегустаторите пробват 9000 вина за три дни. В рамките на тези дни, без те да знаят, контролно им се пуска по два пъти едно и също вино и така се контролира тяхното ниво. Ако някой дава различни оценки за един продукт, това се отчита и в бъдеще този дегустатор не се кани. Никой не е член на журито постоянно, то се подновява.
Три са големите престижни винени конкурси - този, Mundus Vini и Decanter. Само Concours Mondial de Bruxelles прави проверки след конкурсите - бутилките от производителите се пазят и след това същото вино се купува от търговската мрежа и се сравнява с дадените мостри.
Това е и единственият конкурс, който пътува. Така хората от тези над 50 националности опознават страната домакин. 60% от дегустаторите са журналисти, останалите са търговци и сомелиери. Тези хора сутринта ще дегустират, а следобеда ще разглеждат забележителности и винарни, което е шанс България да се представи като туристическа дестинация.
- Прави ли се предварителна селекция на вината?
- Всички, които желаят да изпратят вина, ги изпращат. Няма филтър.
- Каква е ползата за производителите? Някои събират много медали от подобни събития.
- В един свят с огромен избор едно отличие гарантира качество пред потребителите. В специализираните магазини хората могат да получат съвет, ако търсят нещо специфично. Но в един супермаркет конкуренцията е сериозна. Там няма кой да обясни виното, освен ако няма отличителен знак за независима експертиза, какъвто е медалът на Concours Mondial.
Затова конкурсът се стреми към стриктен контрол – за да създаде доверие в консуматорите. И те като видят тази емблема, да знаят, че това е оценка на независимо професионално жури на световно ниво.
Производителите могат да спечелят и от маркетинговата програма. Медалистите могат да се включат във всички представяния на ключови пазари по света. Така на 8 декември конкурсът организира за пресата дегустация на наградени през 2015 г. вина за близо 20 журналисти от Ню Йорк. От българските производители участват четирима.
Нашите производители още не си дават сметка как могат да се възползват положително от това, че са наградени. Те не само могат да сложат емблемата на бутилките, а да са част от дегустации и презентации на световно ниво, които не биха могли да организират като самостоятелна изба. За да се възползват от това, производителите трябва само да изпратят мостри на наградените вина.
- Вие как се насочихте към този сектор?
- Започнах да се занимавам с вино преди 10 години. Тогава това беше рисковано начинание, защото нямахме кой знае колко добри вина. Но пък това се оказа незапълнена пазарна ниша.
На пазарите, на които оперираме – Белгия, Холандия, Люксембург и САЩ, преди 10 г. нямаше интересни български вина. Производителите започнаха тогава да получават първите си добри реколти и ние направихме първия износ от винарската изба на Едоардо Миролио.
- Какви са предизвикателствата пред експорта на българско вино?
- Български продукт не се продава лесно заради липсата на имидж на България. В много браншове правим качествени неща, които обаче не са краен продукт – например текстила или розовото масло, което излиза на пазара като скъп френски парфюм.
Имаме негативен имидж в Европа, а в САЩ изобщо не ни познават. Това обаче е шанс и прави продукта интересен. С други думи, обясняваме България като страна производител и нейните традиции. Чак след това идва продуктът.
- Експерти коментират, че един от проблемите пред износа на българско вино са малките партиди, които не позволяват изпълнението на големи поръчки.
- Има нишови пазари за всичко. Много качествени вина се правят в къси серии, даже и от големи производители.
За Бенелюкс, където ХоРеКа пазарът е много добре развит, са много подходящи вина, които не са за масова консумация. Например в най-добрия ресторант в Белгия Bon Bon имаме пет български вина. Там, естествено, се търси добре направено вино от местни сортове. Това обаче е повече за престиж.
За сериозните продажби в супермаркетите се търси качествено вино в по-големи обеми. Засега не са много фирмите в България, които могат да го предложат. В САЩ също се търсят обеми, но това не е чак толкова голям проблем, защото нашите производители инвестират в лозя и нещата стават постепенно. Те не могат, без да имат пазари, да влагат средства в насаждения.
Единственото, което липсваше до момента, е маркетингът, който идва с конкурса. В процеса на организация за първи път виждам фирми, които съвсем спонтанно се включват в различни прояви като изложението Megavino. В последното издание представихме 11 фирми на организиран от нас щанд. Там обаче се конкурираме с държави, които подкрепят финансово такива начинания и имат постоянство в маркетинга – Чили и редица европейски страни.
На нас ни липсва план за световните изложения, на които българите трябва непременно да присъстват и съответно да имаме редовно участие.
- Как подбирате избите, с които работите?
- Търсим хора, които имат дългосрочно виждане, сериозни собственици с дългосрочно намерение да развиват продукта и избата, с необходимото търпение.
Работим с Bessa Valley, Katarzyna, „Славянци“, Edoardo Miroglio – сериозни хора, които показват постоянство и добри продукти, с виждане как виното и България трябва да се популяризират, защото продажбите идват оттам.
- В какъв ценови клас предлагате тяхното вино?
- Не предлагаме вино от най-ниската категория. На белгийския пазар най-евтините вина като крайна цена са 4 – 5 евро и стигаме до 30 евро за бутилка и нагоре. В САЩ цените са от 11 до 30 – 40 долара за бутилка.
Най-продаваните вина в супермаркетите в Бенелюкс – около 80% са под 5 евро. Това показва тенденция – там се консумира огромно количество от напитката, но в ценова гама, която е много конкурентна. В последните години българските производители са с по-високи цени, които изобщо не ги правят конкурентоспособни.
Ние наложихме на белгийския пазар и в САЩ по-скъпи вина. Например продадохме преди няколко години в белгийска верига шампанското на Миролио. То е в по-висока ценова гама заедно с „Енира“ или Leva на „Славянци“. В Люксембург продаваме резерви – качествени и на по-висока цена.
- Към кой ценови клас трябва да се ориентират производителите, ако искат да изнасят?
- За да се продаде виното в белгийски супермаркет за 5 евро, трябва да излезе на съвсем разумна цена. А малко са и фирмите с големи лозови масиви.
В САЩ има магазини с над 8000 вида вино. Вместо да се гони количеството, може да се развиват типичните български сортове. Не поредното каберне и мерло, много повече ще се отличим с мавруд или мискет. Те показват, че сме страна с традиции. Особено в САЩ – те предпочитат да опитат нещо различно и ново.
В Европа местните сортове се възприемат по-лесно, когато са в бленд с познат сорт. Докато в САЩ биха предпочели чист мавруд.
- Как оценявате развитието на винения туризъм в България до момента?
- Българските производителите се опитват да развият сами винен туризъм, но засега няма видимост на местните инициативи.
Въпросът е, ако някой поиска оферта за винен туризъм в България, можем ли да му представим цялостна програма за обиколка на избите, съчетано с туристически забележителности. Това трябва да дойде като съвместна инициатива на Министерството на туризма и Министерството на земеделието – наличните инициативи да се обединят, да се направи карта и да се привличат туристи.
- Много се коментира загубата на руския пазар за българските винопроизводители. Какви са алтернативните дестинации?
- България е продавала милиони бутилки в Русия в миналото, но с по-ниска цена и качество. Сега САЩ и Китай са перспективни пазари, те могат да погълнат огромни количества, с различно качество и цена.
- Какви са последните модни течения в консумацията на вино?
- Хората се пренасочват от по-тежките вина, отлежали в дъб, към по-леки и по-плодови. Това зависи много от културата и традицията. Например в Холандия се консумира вино най-вече преди или след хранене, което налага по-леки вина.
Определено има интерес към биопроизводството без сулфити. Засега това е нишов пазар в Европа, но в САЩ е абсолютен хит. Ние имаме изби, които правят такова вино и това е едно от нещата, които България може да предложи.
Меглена Михова е завършила френска езикова гимназия в Пловдив и право в университета "Асас" в Париж. В момента управлява две компании – най-старата консултантска фирма в Брюксел в областта на европейското право и политика (EРРА) и Probegex, фирма за маркетинг и износ на българско вино. Concours Mondial de Bruxelles избра Probegex за официален партньор за организиране на конкурса през пролетта на 2016 г. в Пловдив.
Източник:investor.bg
