This page is not translated!
29.11.2015
Вина на 15-20 години се продават навсякъде, на дебели цени, поставени в кутии, със специални етикети. Заслужава ли си 25 лв. за някое вино от 1993-1994 на “Сухиндол”, на “Пълден – Перущица” и др.? Моят съвет е – не, не си заслужава. Категорично.
Един експеримент с дегустация на 10-ина вида стари български вина, който направихме в Клуб “Винен наблюдател” го доказа (виж тук за клуба). Дори бяхме изненадани колко са зле на вкус и аромат вината над 7-8 години. Всичките получиха оценки между 70 и 75 точки, с едно-две изключения – до 79 точки. Преведено на обикновен език, по шестобалната система, а не по 100-точковата, това означава двойка. Или между две и три. Имаше и толкова окислени вина, че въобще не бяха класирани (виж оценките в точки в текстовете под снимки към бутилките).Колкото е по-старо, толкова е по-хубаво – няма по-голяма лъжа за виното. Може би мнозина ще се скандализират, но това е болезнената истина. Поне за старите български вина.Защо? Експертите знаят, че червените вина след 8-10 години започват да деградират, губят се вкусови качества, развиват се дефекти. За някои вина този процес започва и по-рано. Когато отвориш бутилката и видиш керемиден цвят на виното, това издава възраст над 5 години. При някои вина цветът може да се развие към керемиден по-рано, при други да издържи и 10 години. Но цветът е само началото. Вкусът на едно вино на 7-8 години и повече значително отслабва, придобива разни нюанси на компот, на ошав, на шума или направо дефекти - на канал, на окислено.Още по-коварни са разни вина от 80-те години на цени по 50-60 лв. и дори по стотина лева бутилката. Разните надписи “колекционно”, “специална селекция” и т. н. заблуждават – можеш да попаднеш на нещо с вкус на преварен компот. По начало пиенето на старо вино на няколко десетилетия не е тръпка заради вкусовите му качества. По-скоро става дума за сантимент - да отвориш бутилка от времето, когато си бил още ученик или не си се родил. Вкусът и ароматът обаче са разочароващи. Но който е дал 50 лв. за такава бутилка, не го забелязва. Като опитва, става жертва на психологическа измама – има свърхочаквания, че виното е хубаво и обръща внимание само на малкото му останали достойнства, не забелязва, че е отшумяло.За белите вина този срок, след който виното деградира, е 4-5 години максимум. Затова по принцип бели вина се пият от последна реколта – най-свежите. Видиш ли, че са пожълтели на цвят, значи вече са отишли, започнало е окисление.За червените е по-различно. Да, има стари вина (над 10 години), в които остаряването се изразява в карамелени тонове, вкус и аромат на коняк, на кожа, тютюн и т. н. Но това са изключения. И към 20-ата година те са си чист компот, ако нямат други дефекти. Вина на по 30-50 години и повече, от разни известни области и реколти, имат по-скоро колекционерска стойност, отколкото вкусови качества. Там играят други мотиви за високата им цена.Познавам хора, които са опитвали много видове старо френско бордо по на 20-30 години и твърдят, че е страхотно. Моят опит е по-скромен по отношение на чуждите стари вина, но впечатленията ми приблизително съвпадат с българските. И познавачите се заблуждават – хвалят разни чужди вина на по 30 години, че били страхотни, но то е по-скоро прехласване. Ако ги подложиш на сляпа дегустация с такива вина, става весело – те дават ниски оценки на нещо, което са хвалили.В e-vestnik описахме случай с едно старо българско вино във Франция, с което домакинът замалко да се изложи – бутилката била “Каберне Ловико Сухиндол” от 1983 г. със сертификат и дървена кутия, а като отворил тапата, на нея пишело 1989 г. (виж тук). Тъй като практиката е вината да отлежават в бъчва по 6 месеца до 1 година (повече от това са изключения – до 2-3 години), а след това се бутилират и отлежават в бутилка. Затова не е възможно въпросното вино да е било от 1983 г., а да е бутилирано през 1989 г.Винарските изби у нас правят шашми – представят по-млади вина като по-стари, смесват вина от различни реколти преди да ги бутилират – за да подсилят и освежат по-старото. И ги продават по-скъпо, като по-стари.По принцип в България едва отскоро се правят вина специално за по-дълго отлежаване. И те обикновено са бутилки тип “магнум” – по 1,5 л. Повечето стари вина от тези, които се предлагат на пазара, са стари по случайност – върнати партиди от износ, запазени добри партиди бутилки, от които са останали по няколко хиляди броя. Избата ги слага в кутии със стърготини, праска им една цена от 20 лв. нагоре, восък на тапата и т. н. и им взима парите.Пазарът е затрупан например с разни реколти “Мелро от Стамболово”, отпреди 10-15 години, за около 10-14 лв. бутилката. Те са по-зле от вина на по 2-3 години, с малки изключения, но поне цената е по-приемлива, защото има стари вина и по 30 лв. бутилката. Трудно е да се посочи точно коя реколта от тях е най-добра. Може да опиташ и да останеш доволен, а да си случил на добра партида. Другия път вземеш от същото и се чудиш защо се различава.В някои винарски магазини се продават и бели вина на по 15-20 години, на цени над 100 лв. бутилката. Това вече е голямо набутване. Няма бяло вино с вкусови качества на такава възраст.Който не вярва в оценките за вината тук, може да си направи експеримент. Да вземе едно вино на 2-3 години, да отвори заедно с него едно реколта 1995, примерно и да сравни. Тогава ще разбере за какво става дума.
Статията е от 18 Март 2009, автор:Иван Бакалов, публикувана е в e-vestnik.bg
Един експеримент с дегустация на 10-ина вида стари български вина, който направихме в Клуб “Винен наблюдател” го доказа (виж тук за клуба). Дори бяхме изненадани колко са зле на вкус и аромат вината над 7-8 години. Всичките получиха оценки между 70 и 75 точки, с едно-две изключения – до 79 точки. Преведено на обикновен език, по шестобалната система, а не по 100-точковата, това означава двойка. Или между две и три. Имаше и толкова окислени вина, че въобще не бяха класирани (виж оценките в точки в текстовете под снимки към бутилките).Колкото е по-старо, толкова е по-хубаво – няма по-голяма лъжа за виното. Може би мнозина ще се скандализират, но това е болезнената истина. Поне за старите български вина.Защо? Експертите знаят, че червените вина след 8-10 години започват да деградират, губят се вкусови качества, развиват се дефекти. За някои вина този процес започва и по-рано. Когато отвориш бутилката и видиш керемиден цвят на виното, това издава възраст над 5 години. При някои вина цветът може да се развие към керемиден по-рано, при други да издържи и 10 години. Но цветът е само началото. Вкусът на едно вино на 7-8 години и повече значително отслабва, придобива разни нюанси на компот, на ошав, на шума или направо дефекти - на канал, на окислено.Още по-коварни са разни вина от 80-те години на цени по 50-60 лв. и дори по стотина лева бутилката. Разните надписи “колекционно”, “специална селекция” и т. н. заблуждават – можеш да попаднеш на нещо с вкус на преварен компот. По начало пиенето на старо вино на няколко десетилетия не е тръпка заради вкусовите му качества. По-скоро става дума за сантимент - да отвориш бутилка от времето, когато си бил още ученик или не си се родил. Вкусът и ароматът обаче са разочароващи. Но който е дал 50 лв. за такава бутилка, не го забелязва. Като опитва, става жертва на психологическа измама – има свърхочаквания, че виното е хубаво и обръща внимание само на малкото му останали достойнства, не забелязва, че е отшумяло.За белите вина този срок, след който виното деградира, е 4-5 години максимум. Затова по принцип бели вина се пият от последна реколта – най-свежите. Видиш ли, че са пожълтели на цвят, значи вече са отишли, започнало е окисление.За червените е по-различно. Да, има стари вина (над 10 години), в които остаряването се изразява в карамелени тонове, вкус и аромат на коняк, на кожа, тютюн и т. н. Но това са изключения. И към 20-ата година те са си чист компот, ако нямат други дефекти. Вина на по 30-50 години и повече, от разни известни области и реколти, имат по-скоро колекционерска стойност, отколкото вкусови качества. Там играят други мотиви за високата им цена.Познавам хора, които са опитвали много видове старо френско бордо по на 20-30 години и твърдят, че е страхотно. Моят опит е по-скромен по отношение на чуждите стари вина, но впечатленията ми приблизително съвпадат с българските. И познавачите се заблуждават – хвалят разни чужди вина на по 30 години, че били страхотни, но то е по-скоро прехласване. Ако ги подложиш на сляпа дегустация с такива вина, става весело – те дават ниски оценки на нещо, което са хвалили.В e-vestnik описахме случай с едно старо българско вино във Франция, с което домакинът замалко да се изложи – бутилката била “Каберне Ловико Сухиндол” от 1983 г. със сертификат и дървена кутия, а като отворил тапата, на нея пишело 1989 г. (виж тук). Тъй като практиката е вината да отлежават в бъчва по 6 месеца до 1 година (повече от това са изключения – до 2-3 години), а след това се бутилират и отлежават в бутилка. Затова не е възможно въпросното вино да е било от 1983 г., а да е бутилирано през 1989 г.Винарските изби у нас правят шашми – представят по-млади вина като по-стари, смесват вина от различни реколти преди да ги бутилират – за да подсилят и освежат по-старото. И ги продават по-скъпо, като по-стари.По принцип в България едва отскоро се правят вина специално за по-дълго отлежаване. И те обикновено са бутилки тип “магнум” – по 1,5 л. Повечето стари вина от тези, които се предлагат на пазара, са стари по случайност – върнати партиди от износ, запазени добри партиди бутилки, от които са останали по няколко хиляди броя. Избата ги слага в кутии със стърготини, праска им една цена от 20 лв. нагоре, восък на тапата и т. н. и им взима парите.Пазарът е затрупан например с разни реколти “Мелро от Стамболово”, отпреди 10-15 години, за около 10-14 лв. бутилката. Те са по-зле от вина на по 2-3 години, с малки изключения, но поне цената е по-приемлива, защото има стари вина и по 30 лв. бутилката. Трудно е да се посочи точно коя реколта от тях е най-добра. Може да опиташ и да останеш доволен, а да си случил на добра партида. Другия път вземеш от същото и се чудиш защо се различава.В някои винарски магазини се продават и бели вина на по 15-20 години, на цени над 100 лв. бутилката. Това вече е голямо набутване. Няма бяло вино с вкусови качества на такава възраст.Който не вярва в оценките за вината тук, може да си направи експеримент. Да вземе едно вино на 2-3 години, да отвори заедно с него едно реколта 1995, примерно и да сравни. Тогава ще разбере за какво става дума.
Статията е от 18 Март 2009, автор:Иван Бакалов, публикувана е в e-vestnik.bg
