This page is not translated!
29.11.2015
И все пак истина е, вдъхновено
в ума ми всичко беше прояснено,
но въпреки това ще ви повторя аз:
от виното не срещнах по-блажено.
Трезв ли съм – не зная радост, ставам тъжно мълчалив
А пък пиян – светът за мен е като винен свят мъглив.
Обаче някъде в средата, имам малък светъл миг,
дето просто го обичам, че съм в него още жив.
Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени.
И много вино ще се лее насред вечерни механи.
Жени и вино! Но защо ли туй неизмеримо благо –
кой, че и защо... нам земята тъй жестоко забрани!?
От виното да се откажа, боже мой,
та туй е все едно да се предам без бой.
Как мога да се кланям на исляма –
щом най-прекрасното ми забранява той?
Закон: да се не пие вино, ако се пие – ред най-строг:
кога, с кого и колко чаши, богат ли си или убог.
Щом съществуват всички тези закономъдри уговорки,
да пием – просто значи мъдрост, а не, че си роден с порок.
С жени красиви само можеш да речеш, че обитаваш рай,
и с чаша пурпурна, кога пред устните ти засияй.
Жени и вино! Нима трябва, ако поне си с малко ум,
от тях да бягаш и да чакаш единствено за земен край?
"По-малко вино пий – дочувам глас греховен, –
затуй, че пиеш ти, какво съм аз шшвиновен?"
Виновно е лицето на моята любима:
без вино как да спра пред взора й чаровен!
Аз пия, но ни ден не съм във тежест ваша;
жадувам – за какво? За винената чаша!
Да, ще почитам виното до сетния си дъх,
за жалките си дни да мисли богаташа.
Макар че Бог да пием забрани,
не се минава ден без вино и жени;
излей върху пръстта една червена капка,
а чашата след туй горещо целуни!
За мене чашата е винаги желана
и нежна флейта – над душевна рана.
Щом падна във ръцете на грънчаря като глина –
да е за вино само изваяната кана!
И все пак с тоя свят човек ще се прости,
а за какво тогаз скръбта да ни гнети!
Пий! Твойте дни, понесени към края,
не е ли по-добре да пропилееш ти?
Без вино и любов не мога… да преживея нито ден,
да знаеш колко ми е трудно, ако не съм опиянен!
Но близък е денят, когато не ще имам сили
да вдигна чашата червена, сърдечно сложена пред мен.
Но где сте вий? Къде са ваште дни?
Защо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!
Източник
Омар Хаям, "Рубаят", превод Йордан Милев, 1973 г.
